Стремеж към мир на съзнанието и стремеж към растеж и свобода или какви са основните движещи сили на човека?

Човешката душа е сложна. Тя е разкъсвана от два мощни импулса, които често изглеждат противоположни, но всъщност са две страни на една и съща монета – стремежът към вътрешен мир и жаждата за растеж и свобода. Тези две сили оформят решенията ни, пътищата, които избираме, и начина, по който виждаме себе си в света. Но какво означават те и как определят изборите ни в живота?

Стремежът към мир на съзнанието

Има нещо дълбоко успокояващо в това да знаеш къде си и какво те очаква. Стремежът към мир на съзнанието е като тих пристан, където всичко е предвидимо, сигурно и удобно. Това е желанието да намалим хаоса, да избегнем неизвестността и да се настаним в комфортната зона на познатото. И макар често да обвиняваме „системата“ или социалните норми за това поведение, истината е, че този импулс е дълбоко вкоренен в човешката психика. Представете си типичния кариерен път: работа с ясни правила, социален пакет, осигуровки, бонуси и минимална лична отговорност извън задачите, които вършите. Това е пътят на сигурността – работите, израствате лека-полека, следвате йерархията и знаете, че накрая на месеца ще има заплата. За мнозина това е идеалният избор. И защо не? Той предлага стабилност, предвидимост и спокойствие. Не е нужно да се борите с големи рискове или да се изправяте пред неизвестността. Но тук има уловка. Този път, макар и удобен, често ограничава потенциала ни. Когато избираме сигурността, често жертваме възможността да се „извисим“ – да достигнем по-високо ниво на съзнание, отговорност и лична свобода. Това е пътят на „спокойствието“, но той рядко води до истински пробиви или дълбока лична трансформация. Защото растежът изисква нещо повече – изисква смелост, риск и готовност да се сблъскаме с болка.

Стремежът към растеж и свобода

От другата страна стои вторият голям двигател – стремежът към растеж и свобода. Това е пътят на бунтарите, на онези, които отказват да се впишат в калъпа на обикновеното. Този импулс е свързан с неподчинение – на правила, на норми, на очакванията на обществото. Той е за хората, които не искат да бъдат „средностатистически“, които не се задоволяват с обикновен доход или начин на мислене. Но не е само това, също така е и една постоянна надпревара със самия себе си, един начин да порастнеш, докато постоянно се подлагаш на все повече и все по-нови изпитания, често с повишаваща се трудност, докато достигнеш до нивото, наречено от много „елит“. Но не говорим за някакви хора, плод на въображението, стоящи в затъмнена стая, консумиращи уникални ястия и напитки, струващи цяло състояние, създаващи световния ред спокойни и необезпокоявани, а говорим за едно ниво на индивида, на съзнанието, на устрема, на действието, което далеч изпреварва средностатистическия човек и то ако не по всеки, то по почти всеки фактор. Иначе казано – реалният и обективният „каймак“ на обществото, „върхът на пирамидата“.

Надеждата – пазител и враг

Така или иначе, за повечето предприемачи това би останало по-скоро блян, стремеж, отколкото реалност. Но нали казват, че в ада има само един пазител, който може реално да ти помогне, нещо, което всички зли сили мразят до мозъка на костите си – надеждата. Истина е, тя окрилява и може да ни измъкне от пропаст. Да ни даде възможността да се движим и да действаме, независимо от обективното ни от външна гледна точка състояние, но естествено и с това трябва много да внимаваме. Защото надеждата и устремът и делюзията, често попадат от една и съща страна в общия план. Така бизнес начинанията, докато вървят с реалистични очаквания и постепенен възход са един прекрасен шанс индивидът да натрупва опит, да изпитва и подобрява своите възможности, умения, начин на мислене, пък евентуално да постигне и някаква форма на мечтан живот. От друга страна обаче, предизвикателствата тук също са редица и трябва да ги имаме предвид, когато вземаме това животоопределящо решение с какво и как ще се занимаваме професионално.